За някои кокедама е „бонсай за бедни”, но всъщност е изкуство, което е по силите и на неопитни цветари
Не е сложно да се обградиш със зеленина, дори да живееш в апартамент – просто си организираш „градина” с богата колекция саксийни цветя. Това обаче не е всичко! Истинските любители умеят да се предизвикват с нестандартни решения като кокедама. Това са т.нар. „цветя без саксия”, които всеки може да си направи сам, без да има някакви специални умения.
Кокедама е японско изкуство и думата в превод означава „топка от мъх”. Създадено е като отговор на отглеждането на бонсаите. „Дръвчетата” в саксии са били привилегия на аристократите и се смятат за символ на разцвета. Несъстоятелните поданици на Императора са намерили начин да творят с цветя, създавайки кокедама, която и до днес се нарича „бонсай за бедни”.
1. Каква е разликата между бонсай и кокедама?
Бонсай е „консервативно” изкуство. То се подчинява на строги правила за създаване и грижи. Кокедама, обратно – дава възможност за проява на въображение;
За бонсай се използват само дървесни култури, а за кокедама – растителност от всеки тип.
Всеки производител на кокедама има своя собствена технология за приготвяне на почвената смес и оформяне на композицията.
2. Какво е нужно, за да се направи кокедама?
2.1. Торф „Кето“ (специален черен японски торф), който е лепкав, за разлика от влакнестата структура на обикновения торф. „Кето“ може да се замени със смес от планински торф и глина, за предпочитане – черна. Алтернативният торф трябва да е с висока киселинност, влагопопиване и ниска степен на разлагане. Някои хора използват сапропел – изгнила тиня от езера, богата на глина.
2.2. Специална гранулирана почва за бонсай, наречена „Акадама“ (Akadama). Често се заменя с обикновена пръст, но експертите не препоръчват да правите това.
2.3. Сфагнум – мъх, който можете да закупите в магазина или можете да съберете сами. Основните му качества са хигроскопичност, както и противогъбични и бактерицидни свойства. Той попива огромно количество влага (няколко пъти, колкото собствения си обем). Ако го използвате за кокедама, той ще я напоява на малки порции, за дълго време, поддържайки необходимото ниво на влажност.
2.4.Зелен мъх, който служи за декорация и може да се замени с декоративен материал, който не гние.
2.5.Влаголюбиви и сянколюбиви растения като папрат, хамедорея, бръшлян, асплениум, фикус, драцена,орхидеи,сукуленти.
2.6. 100% памучни конци.
2.7. Корда, ножици и съдове, в които ще бъде удобно да се смесват торфа и мъха.
Как се прави кокедама?
1. Зеленият мъх се потапя в дестилирана вода,напоява се обилно и се поставя в съд, който може да бъде херметически затворен.
2. Акадамата се накисва за денонощие в дестилирана или престояла вода, която след това се изцежда. Почвата съхне два часа.
3. Сфагнумът се разделя на части и също се накисва в отделен съд.
4.Торф, черна глина и акадама в съотношение 2:2:3 се смесват. Ако за кокедама е избрано влаголюбиво растение, се прави почвена смес от торф, черна глина, натрошен сфагнум и акадама в съотношение 1:2:1:3.
5. Корените на растението се увиват със сфагнум. После то се поставя в подготвената почва , която се оформя като топка. Полученото се слага върху твърда и равна повърхност, за да бъде в стабилно положение.
6. Напоеният сфагум с дебелина поне от един и половина сантиметра се изстисква леко. Той се увива около почвена топка и се привързва с памучен конец. Кокедамата се покрива със зелен мъх, който се фиксира с корда.
Композицията трябва да се потопи във вода, която покрива само кълбото пръст. Половин час след това се изважда и се поставя в разлат съд. Кокедамата е готова – вече може да и се радвате, да я гледате как расте като я поливате, според нуждите на растението, използвано за създаването ѝ.
