Ако искате да инвестирате парите си в пасивна къща, ще получите дом с ултра модерен вид и с разход на ток, колкото крушка от 40 вата
Преди месец истински фурор в мрежата предизвика материал за нова сграда, тип „пасивна къща” в село Марково, Пловдивско. Строи я инженер от града на тепетата, по стандарт Passiv Haus Institut Darmstadt, разработен през 1990та. Различното в нея е, че ползва енергия от слънцето и е с минимално потребление на ток. В действителност първата пасивна къща у нас е построена през 2011та.
Подписалите Директивата за енергийна ефективност държави в ЕС, от 1 януари 2019 трябва да е погрижат обществените сгради да са с близко до нулево. Този стандарт ще бъде задължителен за цялото ново строителство у нас само след две години. Това сега оскъпява целия процес на изграждане до 10%, но бъдещите сметки за ток ще са минимални. Икономията на средства осмисля напълно инвестицията в пасивен дом.
Пасивните къщи по света
Първо в Германия, после във Великобритания, този стандарт набира все повече поддръжници. BBC разказа преди две години за семейство, чийто дом не се различава много от останалите в близост. Те се разполагат в 4 спални, бетонова основа и тухлени стени.
Сметките им за ток са само 15 паунда годишно, а разполагат с качествено отопление, електричество, топла вода и нормално оборудвана кухня. Енергийната ефективност на техния пасивен дом е впечатляваща – къщата консумира енергия, колкото 40 ватова крушка. Проектът се нарича Wirral.
По това време в света има само около 37 000 къщи, построени по този стандарт. Те са ориентирани така, че прозорците и слънчевите панели на покрива да получават оптимално количество слънчева светлина. Всяка от тях разполага с високи тавани и големи пространства, предназначени да увеличат естествената светлина. Изкуственото осветление се осигурява от ЛЕД лампи.
Основни принципи в проектирането: Каква е тайната на пасивния дом
Същността на идеята е да се спестят най-малко 80% от енергията в експлоатационни разходи. Това става само с помощта на архитектурен проект и използването на контролирана вентилационна система с рекуперация на топлината.
Стъпки в изграждането на подобен еко дом:
Планиране на ландшафта
Става въпрос за правилната ориентация на сградата, което включва защита от вятъра на северната глуха страна на сградата, близостта на тази страна със зелени площи, гора, друга сграда и др .; откритост на обема на сградата от юг, липса на засенчване на южната фасада.
Пространствено планиране
Изисква се максимална компактност на сградата. Компактността е съотношението на площта на ограждащите конструкции (сградната обвивка) и общия обем на сградата (нейната използваема площ). Колкото по-малка е площта на ограждащите конструкции по отношение на използваемата площ на сградата, толкова по-компактна е тя;
Когато е възможно, се елиминира идеята за еркери, вътрешни ъгли, балкони и др. Търси се максималното сближаване на формата на сградата с най-компактното: полусфера, стояща на земята;
Домът се разделя на буферни и жилищни зони;
На север се организират спомагателни съоръжения като буферни зони;
Жилищната зона е на югоизток;
Зимните градини са на южната страна;
Обмисля се външна лятна защита на слънцето под формата на изпъкнали архитектурни елементи: еркери, корнизи, балкони, тераси, засенчване на полупрозрачните конструкции и не пропускане на слънчевите лъчи в сградата.
Забележка: Последният параграф не трябва да противоречи на изискването за компактен план. Защитата от слънцето е архитектурен елемент, а не „свръх изискване“ в плана за къщата. Слънцезащитните елементи, като правило, имат собствена носеща конструкция и отделна основа, тъй като са „студени” (не изолирани) и са разположени извън изолираната обвивка на сградата.
Принципите на фасадното остъкление
Не се допускат полупрозрачни части, през които топлината ще напуска сградата от северната му страна;
На юг са разположени максималния брой полупрозрачни структури, които биха позволили лъчите на ниското зимно слънце да проникнат дълбоко в сградата;
Прозорци и други прозрачни конструкции трябва да бъдат разположени на фасадата в следното съотношение: 70-80% от всички прозорци са от юг, 20-30% от изток, 0-10% от запад и пълното им отсъствие от север.
Акумулиращи елементи
Изисква се наличието на масивни елементи за съхранение в помещенията, за да се гарантира приемането, запазването и освобождаването на енергия на места, където пряката слънчева светлина пада идва ниското слънце през зимата. В този случай масивните стени от масивна тухла или бетон могат да служат като големи акумулиращи елементи, за предпочитане завършени с глинена мазилка отвътре. Ако стените вътре са завършени с гипсокартон – тогава масивът вече няма. Ако стените са направени от куха тухла, пяна или газ, или дърво – и там няма масив;
Най-добре е да се ползват Тромб стени – предназначени за улавяне и акумулиране на слънчева радиация, използвана за нагряване на въздуха в отопляема сграда.
Планират сеа плитки помещения, в които ниското зимно слънце ще падне върху масивна (за предпочитане тъмна) стена, загрявайки я;
Масивните елементи вътре в сградата (стените, вътрешните части на затоплените външни стени) също допринасят за пасивното натрупване при изграждането на нощния студ през летните жеги;
Улавя се енергията от акумулиращите елементи, наречени „вътрешни източници на топлина“ (домакински уреди, човешко тяло, електрически крушки, компютри и др.).
Изолационни елементи, които са необходими:
висококачествена външна изолация на външната обвивка на сградата: пълна изолация на всички страни на сградата: фундамент, стени, покрив и др .;
качествен топлоизолационен материал, според неговия коефициент на топлопроводимост, нивото на непромокаемост на парата и свойствата, отразяващи топлината, необходимата дебелина на изолационния слой;
качествена топлоизолацията: липсата на пролуки между частите, частите, фугите, шевовете; липсата на топлинни мостове;
възможно най-висока плътност (херметичност) на външната обвивка на сградата
Инженерни решения, които се прилагат
Контролирана изпускателна вентилация с рекуперация;
Използването на подземни канали (земни топлообменници) за пасивно подгряване (или охлаждане) на въздух или вода.
Митове и реалност около новия станрадт
„Не е възможно такова нещо!”, казват скептиците – Възможно е. Просто вече има нови стенни материали, модерна висококачествена изолация, ефективно инженерство. Благодарение на това стана възможно не само да се намалят разходите за отопление на къщата до нула, но и за генериране на енергия! Такава къща вече се нарича „активна”, но сега говорим за пасивните къщи, популярни и като „енергийно ефективни”.
Конструктивните особености на сградата, eфективна изолация, липса на студени мостове, плътност, геометрия на сградата и ориентиране към кардиналните точки, зонирането на помещенията позволява да се намалят топлинните загуби до минимум или дори до нула. Освен това голяма роля играе системата на захранващата и изходящата вентилация: ако е монтирана неправилно, топлинната загуба достига 20–25%.
По тази причина във вентилационната система са необходими рекуператори, които осигуряват икономия на енергия за отопление на студен въздух, като се използва топлината на въздуха, отделен отвън. В идеалния случай пасивния дом се отоплява от топлината на домакинските уреди и био-топлината на обитателите. Допълнително отопление, в случай на нужда, не се осигурява с котел, а чрез, например, термопомпа или слънчеви бойлери.
От гледна точка на потреблението на енергия, една пасивна къща е много ефективна, но мнозина проявяват опасения за екологичната безопасност и комфортния си живот. Смятат, че ако къщата е херметична, вероятно е трудно да се диша в нея. При липсата на достатъчно кислород и влажността ще се увеличи, а гъбичките с бактерии ще се размножават активно, твърдят незапознатите.
Всички тези страхове са напразни. Ако е строено професионално, в съответствие с всички стандарти и разпоредби, тогава няма да има плесен. Компетентен строител ще уреди хидро-, топло- и пароизолация, така че стената да е суха, а правилно монтирана вентилационна и климатична система ще осигури на помещенията чист въздух във вашата пасивна къща.
