Смята се, че празната стена е като чисто платно- невероятна възможност. Всъщност тя е по-скоро пропуск. Да, върху нея могат да се подредят много и различни декоративни елементи, но болшинството от хората не осъзнават, че изкуството е онова, което не само краси обзавеждането, но и създава авторитет, оформя първите впечатления на гостите, дори задава тона и дълбочината на разговорите в помещението.
Картините, например, се възприемат като нещо елитарно. Повечето смятат, че те са слабост на интелектуалци или богати хора, които си инвестират парите. Някои, дори да са изкушени от тях, се страхуват да ги колекционират, защото смятат, че нямат вкус или поне познания.
Истината е, че изборът на картина е като влюбването- то трябва просто да се усети. Това, което предизвиква трепет, истинска емоция, е нужно за дома ви. А как и къде ще се постави, наистина е лесно да се реши. Достатъчно е на първо време да собственикът на жилището да се съобрази с някои общоприети правила и норми в обзавеждането и декорацията.
Синхрон на картините със стила и пространството
Не само картините- всеки предмет, който се подрежда в дома, трябва да отговаря на стилистиката на останалите нека. По тази причина в модерните интериори (модерн, минимализъм, лофт, неокласицизъм) може да се подреди абстрактно изкуство; минималистични композиции и концептуални произведения;
В така наречените „консервативни” пространства (обзавеждания в стил класика, прованс, винтидж, кънтри) много по-уместни са всякакъв тип пейзажи и портрети.
Вписване на нюансите в интериора
Връзката между цветовата схема на картината и пространството е следващото важно решение при избора на платно.
В интериорния дизайн съществува желязно съотношение и три категории цветове:
Основният цвят (70-80%). Това почти винаги е цветът на стените.
Допълнителни (15-20%). Това може да е цветът на обзавеждането или на някои от големите мебели.
Акцентни (до 5%). Обикновено това е цветът на декора- точно това, което са вашите картини.
След като сте наясно с основните, вторичните и акцентните цветове за вашия интериор, трябва да определите и очакванията си за картината. Тя може да допълва основния цвят на интериора или да се превърне в обединяващ елемент.
Мястото на картините е на нивото на очите
В Западния свят има похват, наречен „правилото от 57 инча“ – това е височината на гледане за средностатистическия човек, т.е. около 145–150 сантиметра от пода. Когато центърът на платното попадне в тази точка, изображението се вижда прекрасно от всички страни. Хубаво е да се знае, че музеите окачват картини на височина 152 сантиметра – малко по-високо, защото по-големите зали позволяват отстъпване назад.
Златното правило на трите четвърти
Златното правило всъщност обаче е обвързано с големината на мебелите, над които се окачват картините. Най-симетричното позициониране отговаря на следното съотношение : ширината на картината = 3/4 от дължината на мебелите под нея.
Къде, как и по колко картини
Най-доброто място за изкуството в интериора е в хола над дивана . Картините на това място привличат вниманието с влизането, но не разсейват, докато гледате филм. Една голяма картина, две или три средни или няколко по-малки- важното е да са подредени симетрично и по начин, по който се отчитат размера и формата на рамките в комбинация с общите пропорции на мебелите и стаята .
Ако имате повече от три или четири картини, просто изберете подходящо място – отворена, добре осветена стена. Стена с картини в коридора, с добре обмислено осветление е много атрактивен вариант. Друга интересна възможност е да използвате ъгъл, за да обедините две зони.
Рамките за картини не е нужно да са абсолютно еднакви, но трябва да има някакъв свързващ елемент – цветова схема, размер, форма, материали.
Осветлението е от решаващо значение за оформяне на домашната галерия. Осигурете допълнително осветление за вечер и оставете през деня естествената светлина да свърши своята работа.
За подсветка изберете халогенни крушки с бяла светлина, защото тя не променя начина, по който се възприемат нюансите на боите. Регулирайте светлината, като я насочвате към картината, докато всички отражения и отблясъци изчезнат.
Ако се чудите по колко картини трябва да окачите на стената си, отговорът е относителен, но честен – въпрос на вкус и наличното пространство. Все пак е добре да се остави известно пространство, за да не се създава неприятен „визуален шум”. Стая с твърде много картини понякога се усеща като убежище за собственика, но всички останали скоро ще се почувстват дискомфортно в подобна атмосфера.
Имат ли все още място гоблените в интериора
Шиенето на гоблени, някога известно като „кралско хоби” или „рисуване с игла”, в един момент позагуби чара си и взе да се възприема като нещо демоде. Днес обаче се радва на истински ренесанс- то балансира по един приятен начин душата, кара всеки да се чувства творец и придава индивидуалност на декорацията в обзавеждането. Гобленът е повече от ръкоделие! То е декорация с душа и точно това го прави пригоден дори в най-съвременните градски интериори.
Разбира се, подреждането на гоблени по стените също се подчинява на някои правила:
Първото е да не се окачва над диван, ако вече има телевизор, рафтове или друга голяма картина над него. Това разфокусира вниманието от него. Най-добре за гоблена, особено, ако е с по-голям размер е да се окачи:
-На стена срещу прозорец – естествената светлина подчертава текстурата на нишките и дълбочината на цвета.
-Над камина – особено, ако обзавеждането е в класическите, по- „домашни” стилове като кънтри или сканди.
-На стените около кът за четене, свирене на музика, писане, работа с компютър.
-В коридора- защото създава приветлива, топла атмосфера „от вратата”.
Гоблените трябва да стоят далече от пряка слънчева светлина – ултравиолетовите лъчи действат пагубно върху нишките.
Гоблените, според стила на интериора
Бродираната картина е универсална, но съчетаването със стиловете интериор изисква специален подход.
В скандинавски интериор тя е от уютните предмети, затова мястото ѝ е над диван или легло, като трябва по някакъв начин да се свърже със светлите завеси. Най-подходящите мотиви са свързани с природата: дървета, птици, снежинки. Фонът трябва да е бял или светлосив, а рамката – тънка, бяла или светлосива.
В лофт стил гоблените определено се набиват на очи, затова и се използват като контраст. Хубаво е да са с тъмни, наситени цветове: синьо, бордо или тъмнозелено. Мотивите включват геометрични шарки, абстрактни дизайни и градски пейзажи. Ако намерите рамки от черна стомана или матов метал, ще се получи перфектен завършек.
В еко стил бродерията е естествено продължение. Темите са всичко, свързано с природата- цветя, листа и животни. Най-добре е да се използват дървени рамки.
Модерният минимализъм набляга на чистотата, затова гоблените трябва да са предимно в мерно и бяло, за предпочитане – геометрични форми и линии. За предпочитане е рамките да са тънки, безцветни, почти невидими.
Гоблените са декоративни предмети с особена сила. Те са деликатна връзка между миналото и настоящето, между ръчния труд и модерното обзавеждане. Силата им се крие в искреността. За тях не е нужно да се използват скъпи материали, само малко от скъпоценното ви време и сърце да изработиш нещо такова с любов. Когато се впише правилно в интериора, те са нещо повече от украса- те вече са част от историята на дома ви.
