Съвсем скоро градините на всички ще се покрият с прекрасни цветове и аромати. Само най-умелите градинари обаче ще се радват на изисканата красота на своите рози. Те не са толкова трудни за отглеждане, но изискват последователни грижи и внимание, за да се отблагодарят на стопаните си с изискана красота и деликатен аромат.
Намерете подходящо място за вкореняване
Правилното място за засаждане на розови храсти е първия деликатен момент при оформянето на красивия храст. Розата изисква добра светлина, топлина и никакво течение.Най-добре е растението да се посади на склон с южно или югоизточно изложение, което гарантирано получава достатъчно сутрешна светлина. Друг тип склонове ще накарат храстите да страдат от палещото слънце. Сянката пък може да унищожи всички, без увивните сортове, които пък се нуждаят от опора.
Това е правилният момент да се организира и план за засаждането, който да вземе предвид и височините на различните сортове. Нискорастящите сортове, които цъфтят няколко пъти на сезон, са идеално решение за цветна леха. Миниатюрни или влечащи подхождат на алпинеуми. Растенията за цяла градина трява да са с едри, разнообразни цветове и задължително- устойчиви на силни студове.
Предварителна обработка на мястото
Саденето на розите се прави през пролетта , когато почвата се е затоплила достатъчно, но преди пъпките да започнат да се появяват по дърветата. Засаждането през есента е твърде рисково, макар понякога да става успешно. Трябва да сте убедени, че растението ще се вкорени преди земята да я стегне студ.
През това време се режат издънките- големите клони могат да останат с по шест пъпки, средните- до три. Всичко, което изглежда слабо и сухо е добре да се премахне.
Преди засаждането почвата се обогатява с органични и минерални торове в малко количество. С торта, дори от биологичен произход, не бива да се прекалява.
Копаят се дупки с дълбочина до 120 см и диаметър 50 см. Хубаво е да се организира дренажен слой, дори да е направен от ситни камъчета, клони или експандирана глина. После се полага смес от почва, хумус и минерален тор. Разстоянието между всеки отвор трябва да е между 50 см и 1 метър.
Осигуряване свободно пространство на храстите
Розите растат бързо и оформят буен храст, затова големите сортове изискват разстояние от 1 до 1,5 метра един от друг, а миниатюрните се сеят до бордюри и пътеки и за тях са достатъчни от 60-70 см между храстите.
Катерливите сортове са подходящи за оформяне на арки, живи плетове, беседки. Широкият жив плет изисква растенията да са вкоренени на разстояние от 1 до 2 метра един от друг.
Разсадът се засажда дълбоко, до първите пъпки. Покрива се с 6-8 см почва. Трябва да се уплътни добре и да се полее с 10 литра вода на храст.
За защита от ярка слънчева светлина през първите след засаждането е добре да се покрият. Когато почвата се затопли и новите издънки пораснат до 5 см, защитата може да се свали.
Особености при подрязване на розите
Всяка пролет, преди пъпките да започнат да се отварят, се извършва т.нар санитарна резитба. Първо се премахват всички изсъхнали, пожълтели или болни стъбла. След това – новите издънки, които са избили под присадката. На един клон могат да се оставят от 3 до 12 пъпки и това е свързано със здравината му.
Ако храстите са пострадали от зимата и са били замръзнали, те трябва да бъдат обилно подрязани с остър нож /ножица, а срезът да се покрие с градинска смола.
Подрязването през лятото пък стимулира повторния растеж. През есента листата не се подрязват, защото това помага за подхранването на корените до замръзване. Преди розите да се покрият за зимата, е добре да се обработят с железен сулфат, за да спре гниенето.
Време и количество на торенето на розите
Редовното торене е от голямо значение за правилния растеж и развитие на розите, стига да не се прекалява и с него. Най-добре е всички торове да са в течна форма, като се разтварят в кофа с вода и само след поливане или дъжд, за да изгорят корените.В суха форма торът се разтваря бавно и се поема по-късно от растението.
Торенето започва чак през втората година от живота!
Първото подхранване се извършва през пролетта, когато се появят първите пъпки и след резитба. Подходящ е тор с високо съдържание на азот, за да стимулираме образуването на нови издънки и за възстановяване силите след зимата. Седмица по-късно се слага и органичен тор (от компост или оборски тор), в съотношение 1:3, който въздейства седмица и след това обилно се полива.
През лятото отново се тори с калий или пепел, за да се стимулира цъфтежа, когато розата образува пъпки, осигурявайки достатъчно енергия за буен цъфтеж.
Трети път се тори веднага след като розата цъфти за първи път. Подходящ е комплексен тор с хумати и микроелементи. Розите, които цъфтят само веднъж на сезон, не се нуждаят от такова торене.
Последното подхранване се прави през последните десет дни на август. Извършва се с тор, съдържащ калий и фосфор, който укрепва клоните и корените на растението.
Поливане на розите
Розите, като всички цветя, се нуждаят от влага, за да виреят, но в естествената си среда те са свикнали да издържат на продължителна суша. През първата си година трябва да се поливат сравнително често, за да се укрепят и развият корени. Зрелите растения се нуждаят от вода не повече от веднъж седмично.Всяко преполиване води до плитки корени, което ще доведе до замръзване през зимата.
Най-доброто време за поливане е вечер, далеч от пряка слънчева светлина. При облачно време може и рано сутрин. Полива се в корените, като се избягва контакт с листата, за да не се развият гъбичните заболявания.
Защита от вредители и болести
Розите често стават жертва на градински вредители – майски бръмбари, листни въшки, паякообразни акари и т.н. Най-разумно е да се третират с продукт за борба с широк спектър от вредители. През пролетта, след резитба и торене, растенията трябва да се обработят срещу болести и вредители като превантивна мярка.
Ако се смущавате от използването на агресивни химикали, можете да използвате екологично чисти „домашни” пестициди като катран, горчица или тютюнев сапун. Разреждат се във вода и се впръскват върху храстите.
В допълнение към борбата с вредителите, храстите се третират със специални продукти за предотвратяване на гъбички, ръжда, брашнеста мана и черни петна. Като превантивна мярка за цялата градина, отстранете и изгорете всички болни листа. Допълнително се премахват всички плевели около розите, които биха могли да бъдат преносители на болести.
